Йога

loading...

Йога (деванагари, санскрит ) е една от шестте ведически философски школи , която приема медитацията за основно средство за постигане на освобождението. Йогин е името на онзи, който практикува физическа, умствена и духовна дисциплина Йога.

Етимология

Произходът на думата йога в санскрит може да се изведе от 3 корена, описвайки 3 различни основни значения.
Първо е значението, произтичащо от преходния глагол юджир (, yujir) - свързвам, обвързвам, съединявам, сливам, обединявам, впрягам (, yunakti). Среща се примерно в Rg-veda X.CXIV.95.
Вторият произход на думата се свежда до преходния глагол юдж (, yuj) управлявам, контролирам (, yojayati) -yuj-samyamane. Среща се в Manu 7.44, Mahbhrata III.2639.

Въпреки, че според граматиката Panini III.3.19 се позволяват 3 различни употреби, първото известно използване на глагола в непреходната му форма е от Патанджали.

 Третото значение идва от непреходния глагол юдж (, yuj) със значението на концентрация, юдж-самадхау ( , yuj samdhau). Вяса (Vysa) правилно определя Йога като самадхи (yoga samdhi), а Вачаспати (Vcaspati) определено посочва и извеждането на смисъла от по-горе описания корен.

Трябва да се отбележи, че с времето думата Йога придобива допълнителни значения, често свързани с конкретната практика. Известни са поне 40 значения, в които думата Йога се употребява.

Направления

Съществуват четири различни Йога направления или Пътища: Джнана Йога или Йога на знанието, Карма Йога или Йога на действието (като карма йоги се характеризират дейните натури), Бхакти Йога или Йога на космическата любов и Раджа Йога или „царят“ на Йога. Основоположник на системата Йога се счита мъдрецът Патанджали, който я обособява върху съществуващ вече опит на отделни йоги в творбата си „Йога Сутра“. Терминологията в нея е изцяло взета от Ведите и е съобразена с техния авторитет. Ето защо Йога се причислява към една от шестте ортодоксални (признаващи авторитета на Ведите) системи — Миманса, Санкхия, Ниая, Вайшешика, Веданта и Йога.[8] Съществува система, позната още като Ащанга Йога (ашт — осем и анга — степен, ниво), която има осем степени, нива като всяко следващо ниво е взаимообвързано с предходните и представлява оптимален базис за усвояване и постигане на следващото такова. Разделение на Йога в отделни видове е формално:

1. Яма — себеовладяване или правила за обществено поведение (между отделните личности)

2. Нияма — кодекс на личното поведение (вътрешноличностна самодисциплина)

3. Асана — телесни положения или пози, упражнения

4. Пранаяма — съзнателен контрол върху ритъма на дишането

5. Пратиахара — оттегляне на сетивата и относителна независимост на ума от тях

6. Дхарана — насочване, концентрация на мисълта

7. Дхиана — задържане на насочената мисъл, медитация

8. Самадхи — самореализиране или просветление (състояние на пълно вникване в същността на този обект)

Тези осем степени се групират в три вида:

  1. Нравствена самодисциплина (Яма и Нияма)
  2. Телесна самодисциплина (Асана, Пранаяма и Пратиахара)
  3. Умствена самодисциплина (Дхарана, Дхиана и Самадхи)


Ащанга йога прилага на практика философията на Санкхя с цел да се постигне освобождение (мокша) и съставя класическата Йога. Тази оригинална Йога е обяснена от Патанджали в неговата творба.[9] Тази система се опитва да обясни природата на ума и средствата за постигане на това, което се описва като крайна, най-висока, но не и последна, цел на живота - кайваля, т.е. освобождаването на духа (Пуруша) от материята (Пракрити). Кайваля е позната още като Нирвана, което в превод означава приблизително "не чрез материалното" и се тълкува като висше състояние на съществуване, освободено от оковите на материалното тяло.

Основна цел на Йога е сливането на човека с природата.

Извън Индия Йога най-вече се свързва с Асана (физически пози) и Пранаяма (съзнателен контрол на дишането) в Хатха Йога - Йога на тялото, на физическото и умственото здраве.

Същност

Йога има пет опорни точки:

  • Правилни упражнения (асани) - тялото ни е предназначено да се движи и да се упражнява. Ако начинът ни на живот не осигурява достатъчно движение на мускулите и ставите с времето се появяват болести и дискомфорт. Подходящите упражнения трябва да са приятни, за този, който ги изпълнява и в същото време полезни за тялото, ума и духа.
  • Правилно дишане (пранаяма) - йога ни учи как да използваме максимално дробовете си и да контролираме дишането. Правилното дишане трябва да е дълбоко, бавно и ритмично. Това подобрява жизнеността и прочиства ума.
  • Правилна релаксация - чрез пълно отпускане на мускулите се подмладява нервната система и се постига вътрешен мир.
  • Правилна диета - храната, която ядем повлиява ума ни. Йога препоръчва вегетарианска храна.
  • Позитивно мислене и медитация - това е най-важната част. Ние сме това, което мислим. Трябва да се стараем да мислим позитивно и творчески, което ще ни помогне да постигнем отлично здраве и спокоен ум. Позитивен поглед към живота може да бъде развит чрез изучаване и практикуване на техниките от философията Веданта.